Моята история

Често ме питат как така съм започнала да се занимавам с полимерна глина или така наречената на английски език Polymer clay, като не съм художник и не съм завършила в училище по изкуствата. Ето накратко моята история.

Като дете с баба често шиехме, бродирахме, плетяхме, от време на време рисувах, правех си сама кройки, шиех си дрехи, първо на куклите, после и на себе си. Освен това от съвсем малка имах дарбата да пиша стихове. За малко да просвиря и на цигулка, явно имам и добър слух, но се размина. 

И по някакъв начин изкуството е присъствало винаги в мен. След като завърших средното си образование в Северозападен английски колеж по бизнес и мениджмънт, продължих да следвам в университет, да работя и завърших успешно Стопански мениджмънт. По това време професията мениджър в България бе никому неизвестна. Станах майка на дъщеричка, а след няколко години се роди и сина ми. 

И така започвам от нулата да работя в най- различни сфери на търговията, услуги, продажби, снабдяване, адвокатски кантори. Така и не намерих нито достойно отношение към мен нито достойно зплащане, но това e друга тема. 

През 2009 година направих този блог с помоща на една приятелка, за което съм й много благодарна. Идеята беше да споделям с хората моите стихове, идеи, статии. Понякога е трудно да споделяш директно с хората и аз намерих начин да изразявам себе си и своята позиция тук. 

След десетки смени на работни места в един момент наистина се уморих от много лутане и накрая просто седнах и се помолих за решение как да продължа напред и да намеря с какво да се занимавам.

И един ден в началото на 2015 г. след усърдно търсене в интернет на работа се натъкнах на клип, в който една дама показваше как се работи с глина. След няколко дена без много да мисля, взех решение, че ще рискувам, защото все пак се иска някаква минимална инвестиция . За да разбера мога ли или не, просто трябваше да опитам. Та така започна всичко. Купих си глина и инструменти и започнах да се уча сама. Разучавах техниките за работа с глина, как се правят самите цветя, обработката на готовите елементи, лакиране, вграждане на метал в бижутата и куп други неща. Вече четири месеца се уча сама и продължавам. За моя радост резултата става все по- добър. Много пъти съм чувала хора да подценяват труда ми, но на тях бих казала просто опитайте и ще разберете, че никак не е лесно да работиш едновременно с ума, ръцете и въображението си. За да станеш автор на бижутерия се изисква наистина талант и упорит труд.

Благодарна съм на хората, които ме насърчаваха през цялото време, помагаха ми и ме подкрепяха в начинанието.

Благодарна съм и на всички мои клиенти, които ценят и харесват бижутата, които изработвам.

Знам, че име се гради бавно, трудно, и изисква непрекъснато усъвършенстване, точно за това съм мотивирана и не се отказвам. Пожелавам на всеки човек да продължава да търси и да намери своето Аз независимо на каква възраст е. Просто е необходимо да има желание, вяра и воля, че ще успее. 

  .