СЕЗОНИ

Днес си мисля за възможностите ,които Бог ни предоставя. как ни е дарил с уникалните дарби и лично мен с дарбата да съм сенситивна и да усещам и разпознавам фалша, измамата, манипулацията и лицемерието. И аз така и не се доверих на тази своя дарба. какво значи да помагаме на някого, да му помагаме с това, от което се нуждае. Но правилното е задължително да му казваме, ако видим , че той греши. Трябва ли да толерираме постоянните грешки на хората? Не разбира се. Просто всеки трябва да носи отговорност за действията и разбира се да плаща за грешките си.

Трябва ли да поемаме чужди отговорноси - не. Защото непоискано добро, е ненаправено добро. Трябва ли всеки път да правим добро ,независимо , че виждаме че човека греши с действията си - категорично не. Има сезони в живота, минаваме през различни възходи и спадове и ако не уловим мига, който Бог ни предоставя като възможност за нещо, тогава ние влизаме в друг сезон. Ако нямаме очи да видим това което е от него и да чуем какво ни казва, то ние оставаме на път, който далеч не е неговия.По този начин се обричаме на страдания. След като преминах през сезон на благодат, сезон на надежда, сезон на изчакване и сезон на действие, разбрах че трябва хубаво да си отварям очите и ушите. Защото не може да стоим да чакаме, идва момент в който от нас се иска преусмисляне и действие.