Криле

Скършени криле
Пусни ме аз да полетя и винаги след теб ще тичам.
Такава ти ме опозна и затова ме заобича.
И идвах нощем тайно с любов във теб се вплитах,
омагьосвах те и пак на сутринта отлитах.

Орлица бях за теб макар не родна майка, но опитах.
Приятелка, сестра и още ред и майка на децата ти.

Сега стоя със скършени криле във клетката на обичайното.
Сред мифка, маса, печка и пране,загуби се потайното.

Пусни ме пак да полетя и ще откриеш в мен жената,
не тази с кофа и метла, а тази със душата!
  12.11.11 С.Л.Ж

Няма коментари:

Публикуване на коментар