Такава ти ме опозна и затова ме заобича.
И идвах нощем тайно с любов във теб се вплитах,
омагьосвах те и пак на сутринта отлитах.
Орлица бях за теб макар не родна майка, но опитах.
Приятелка, сестра и още ред и майка на децата ти.
Сега стоя със скършени криле във клетката на обичайното.
Сред мифка, маса, печка и пране,загуби се потайното.
Пусни ме пак да полетя и ще откриеш в мен жената,
не тази с кофа и метла, а тази със душата!
12.11.11 С.Л.Ж
Няма коментари:
Публикуване на коментар