Отново...

В празна стая пълна с лед и студ, се стрелкат разни мисли и емоции
уж миналото сме загърбили на пук, а ето, че го сграбчваме отново.
Мъждука в мрака светлина и тръгваме към нея изморени
от болката натрупана с тъга,се мъчим да избягаме,но накъде ли ?
И в опитите си да продължим, с надежда правим крачка в неизвестното,
нима ще трябва да се променим или да се криеме във себе си.
Ти бялото си,а съм черното и нека да запазим цветовете си,
защото средно положение е сивото,а а с него ще убиеме душите си...