Душа

Къде изгубих себе си в живота, обрасъл с трудности ....неволи.
В лабиринта от тревоги се люлея, да,оцелях, но как ще го живея??

И две слънца около мене греят.Усмивка срещам искрена и нежна!
Защо не мога да успея...топлината вътре да усетя ???

И в търсене на истината за нещата, и в грижите за всички близки хора.
Потънах някъде дълбоко под водата, ще изплувам ли , или не мога????

И мрачни мисли блъскат се в главата ми, във пълен безпорядък с гняв,агресия.
Ще трябва да ги подредя от тук нататък, да ги прогоня и пак да оцелея!

И образа със страх поглеждам.Там.. бледа сянка, приличаща на бялото!
Коя е ? Призрак или пък нещо...или май е криво огледалото???

Долавям някаква надежда, със примес от тъга и меланхолия..
Това не може да съм Аз, жената, с ужасно главоболие....

Душата ми в агония умира, изпраща ми последен зов за помощ ,
тя има нужда да еволюира ...и да се освободи от клетката злокобна!

Поемам дъх, задържам и не спирам да плувам силно и на горе.
Дано ми стигне въздуха да видя, пак синевата на простора!


И за секунда ме заливат, картини пъстроцветни мрачни....сиви
коя от тях ще доминира, оная цветната или пък сивата?

Отварям си очите и какво да видя, навсякъде море,небе.. прекрасно е,
и там, където те се сливат, ме чака точно мойто щастие!

И след като си мислех че умирам, разбрах съдбата си, Израстване.
И вливам се в живота като струя, като дете, на първото причастие.


Във ароматна тишина се носи, нежна и пречистена,
душата ми една, освободена е , летиии... ефирна е.

Красотааааа.....