С надежда

Пак се лутаме двама, между обич и страх,
а в душите ни става по-тежко,
а след грешката, прошка, мълчание, крах
все се мъчим със теб по човешки.

Всеки ден аз умирам, и се раждам за нов,
с тъжен зов на повяхнало цвете.
Със молба за последната капка любов,
със надежда, със вяра, със двете.

И се моля аз Господи път покажи
на сърцата в едно да се слеят.
Нов живот със любов като мост изгради,
научи две деца да живеят.