Тъжно ми е, тъжно ми е Боже,
че всеки мачка за да се наложи,
и какви сме " християщни",
щом прошката стои прибрана
в долапа на сърцата прашни.
И за храната уж сме благодарни,
с молитва ведро почваме деня,
настъпят ли ни Егото обаче,
забравяме доброто у дома.
И тъжно ми е , тъжно ми е Боже,
че повече говорим без да можем,
добри дела за теб да сътворим,
заровили талантите в подножието
на себелюбие, лъжа и грим.
За другите не мога да говоря,
че всеки има своята порода,
единствено остава да се моля,
прости му Господи, прости му на народа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар