Жива

В миг света се сгромоляса върху крехкото й тяло и тя падна покосена.

Стенеше, плачеше и се молеше. Болката в душата я

измъчваше и не й даваше мира. Имаше чувството, че умира. Сърцето й препускаше и едвам дишаше. Силите я напускаха, но надеждата я крепеше. Сега тя разбра, беше загубила битката, битката за любовта си, тази единствената и истинската, вдъхновяващата. Тази, която те кара да си жив, да се смееш и да плачеш, да се раздаваш докрай. Мислите на Ан се успокоиха и тогава тя си спомни, онзи топъл глас, който й говореше с любов и я предупреждаваше. Но тя не му се довери, не искаше да повярва на гласа вътре в нея. Но вече нямаше сили. Предаде се. И тогава се почувства лека, спокойна, настана мир в душата. Нежна топлина я обгърна и на лицето й се появи лека усмивка и надежда в очите. Беше предала всичко в ръцете му... в ръцете на Бог. 

 14.08.2013г