Път

Уж с тебе разговарям, а чувам себе си?
 И диалога ни тече тъй лесно.
Чак времето е спряло,да ни слуша,
и вижда, че така ни е чудесно.
Гласът от телефонната слушалка,
звънти, не спира да говори,
и кара ме да ставам все по- малка,
и в спомени ме връща, а защо ли?
Ръката ми държи назад ме води,
защо назад във детството да бродя?
Там две деца във две посоки тичат,
за истината те не подозират,
че времето пътеките превръща,
в един път, пътя, който ги събира!

 20.09.2012 на М.