Прехвърлям дневника и пакна страница тринайста все попадам,
случайно ли е или знак,
или шега е на съдбата.
Там пише нещо за жената,
за нежната душа ранима,
че студ и лед сковал я в мрак,
преди безброй, безброй години.
Тя търсела едно сърце,
горящо с любовта си да я сгрее.
Че зимата оказва се тегло,
с което трябва да живее.
На следващата страница е празно,
нали изписах всичката хартия?
Последен лист останал е, дано
е лятото със своята магия!
19.04.2012 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар