Подреждам лошите си мисли,
по лошата градация.
Премислям дните си и нощите,
пресмятам всяка ситуация.
Живота си назад разгръщам,
на страниците нищо няма.
Май чужди радости прегръщам,
а трябва май че да сме двама.
То слънцето на всички трябва,
дори и без калории да свети,
а има слънчице,което
на тъжните затопля и душите.
Къде си слънчево сияние?
Очаквано от хиляди души.
Угасването цяло е страдание,
а изгрева ти май че не върви...
Л.Ж.
Няма коментари:
Публикуване на коментар