Съмнение,сигурност, лъжа.,истина, любов,ревност,омраза ,обич, приятелство!
Те събуждат ураган от емоции и чувства, които понякога могат да съсипят живота ти....и този на околните!
Съмнението-посееш ли зрънцето в себе си то се разраства и взема връх в живота,само ако ти му позволиш.То те тормози и те държи в напрежение, то натоварва и околните, а носи ли ти нещо добро? Не, за това прекъсни ръстежа му още в началото, ще си спестиш много отрицателни емоции.
Сигурността- хм ,тя от своя страна е добро усещане, но не и когато е в другата крайност.Да си сто процента сигурен е равностойно да се причислиш към групата на глупците.Да си уверен в себе си е друго нещо,но....винаги допускай че има някакъв процент да си на грешния път.Мъдрият човек променя мнението си, защото намира баланса между съмнението и сигурността.
Лъжата-интересна и болезнена тема ,тази която убива доверието по между ни?! А нима винаги трябва да казваме истината.Мисля че да .,но не цялата истина.,защото понякога истината боли и наранява хората, които обичаме.А ние не искаме те да страдат нали!!!Това че понякога излизаме извън правилата означава ли че трябва да го демонстрираме.А кой всъщност налага правилата???? Казват, че истината те освобождава, но тя и наранява, за това казвай истината ,но запази една малка частичка от нея ,която няма да бъде разбраната от другите, за себе си.
Гняв- той търси жертви и ги намира лесно ,и вкопчи ли се те държи като роб и не те пуска докато ти сам не пожелаеш да се освободиш от него.Гневът използва грешките на другите и те кара да страдаш заради това.на кого е необходим гнева, той разделя, наранява и обвинява, настройва те ожесточено към хората,дори към най- близките ти.Гневът те тласка към омраза ,към всичко и всички,.а нима това ти носи някакво удовлетворение?
Трудно е да обичаш,ако знаеш че не си обичан или си мразен.Но ако успееш да го постинеш значи си направил една огромна крачка напред към собственото си спокойствие.
Любов и ревност.Казват че вървели ръка за ръка.,но това не слага знак за равенство по между им,не означава че обичаш наистина човека до себе си ако изпитваш силна ревност към него.Ревността е тази която подтиска човека и пречи да бъде естествен, да бъде истински.Тя разяжда човешката душа и оставя след себе си само болка,тя ограничва и принизява човека така че достигайки огромни размери е способна и на най- лошото..Ревността е израз на чувства, но не и на любов,чувства като страх да не загубиш човека до теб,чувство на несигурност, чувството за собственост.Ние сме индивидуалности и принадлежим само и единствено на Вселената.
Да поговорим и за любовта.....тази безкрайна и необятна тема.Малко хора имат божият дар да усетят истинската любов или по точно да я опознаят,защото тя е различна от влюбването,прилича на обичта,смесва се с инстинктивното привличане между хората и въплъщава невероятно богатство от чувства.
Какво означва да обичаш някого и да изпитваш любов ?
Може би на първо място бих сложила вярата,но в себе си и тогава към другия.Защото ако не вярваш на себе си няма как друг да ти повярва!!! Заради тези,които обичаме правим всякакви жертви и компромиси,и за да сме в услуга на тях доста често забравяме че сме живи.Всички сме различни в очите на другите и не трябва да омаловажаваме собствените си потребности и желания ако искаме да запазим своята индивидуалност. Притопим ли се с в услуга на в другия човек,.ние му даваме възможност той да изгуби интереса си към нас,да забрави какви сме били .Естествено е да се променяме ,но нашия вътрешен свят трябва да си остане само наш!
Склонни ли сме да приемаме индивидуалността на близкия човек и неговите потребности и особености?Оставяме ли го да се чувства свободен!? Какво значи да си свободен – това е състояние на духа! Ако съумеем да постигнем разбиране за собствените си потребности и желания, както и тези на другите ,то тогава ще узнаем какво е чувството за свобода,тогава можем да приемем човека с неговата уникална индивидуалност, да го обичаме съвсем естествено и да даряваме любовта си безвъзмездно.И тогава можем да предложим на любовта да върви заедно с приятелството.А то е наистина е ценно!Ето това мисля е най -трудното за постигане .Не само да обичаш човека, не само да се грижиш за него, но да му бъдеш приятел!Да споделяш с него моментите на радост и тъга , да му помогнеш в точния момент и на точното място с това ,от което се нуждае, да му вдъхваш вяра и надежда ,и чак тогава да го дариш с любовта си!Не знам дали е възможно любовта и приятелството да намерят пътя един към друг и да съжителстват добре!
Ако това е възможно мисля че ще се получи един шедьовър на човешките взаимоотношения!
Съмнението-посееш ли зрънцето в себе си то се разраства и взема връх в живота,само ако ти му позволиш.То те тормози и те държи в напрежение, то натоварва и околните, а носи ли ти нещо добро? Не, за това прекъсни ръстежа му още в началото, ще си спестиш много отрицателни емоции.
Сигурността- хм ,тя от своя страна е добро усещане, но не и когато е в другата крайност.Да си сто процента сигурен е равностойно да се причислиш към групата на глупците.Да си уверен в себе си е друго нещо,но....винаги допускай че има някакъв процент да си на грешния път.Мъдрият човек променя мнението си, защото намира баланса между съмнението и сигурността.
Лъжата-интересна и болезнена тема ,тази която убива доверието по между ни?! А нима винаги трябва да казваме истината.Мисля че да .,но не цялата истина.,защото понякога истината боли и наранява хората, които обичаме.А ние не искаме те да страдат нали!!!Това че понякога излизаме извън правилата означава ли че трябва да го демонстрираме.А кой всъщност налага правилата???? Казват, че истината те освобождава, но тя и наранява, за това казвай истината ,но запази една малка частичка от нея ,която няма да бъде разбраната от другите, за себе си.
Гняв- той търси жертви и ги намира лесно ,и вкопчи ли се те държи като роб и не те пуска докато ти сам не пожелаеш да се освободиш от него.Гневът използва грешките на другите и те кара да страдаш заради това.на кого е необходим гнева, той разделя, наранява и обвинява, настройва те ожесточено към хората,дори към най- близките ти.Гневът те тласка към омраза ,към всичко и всички,.а нима това ти носи някакво удовлетворение?
Трудно е да обичаш,ако знаеш че не си обичан или си мразен.Но ако успееш да го постинеш значи си направил една огромна крачка напред към собственото си спокойствие.
Любов и ревност.Казват че вървели ръка за ръка.,но това не слага знак за равенство по между им,не означава че обичаш наистина човека до себе си ако изпитваш силна ревност към него.Ревността е тази която подтиска човека и пречи да бъде естествен, да бъде истински.Тя разяжда човешката душа и оставя след себе си само болка,тя ограничва и принизява човека така че достигайки огромни размери е способна и на най- лошото..Ревността е израз на чувства, но не и на любов,чувства като страх да не загубиш човека до теб,чувство на несигурност, чувството за собственост.Ние сме индивидуалности и принадлежим само и единствено на Вселената.
Да поговорим и за любовта.....тази безкрайна и необятна тема.Малко хора имат божият дар да усетят истинската любов или по точно да я опознаят,защото тя е различна от влюбването,прилича на обичта,смесва се с инстинктивното привличане между хората и въплъщава невероятно богатство от чувства.
Какво означва да обичаш някого и да изпитваш любов ?
Може би на първо място бих сложила вярата,но в себе си и тогава към другия.Защото ако не вярваш на себе си няма как друг да ти повярва!!! Заради тези,които обичаме правим всякакви жертви и компромиси,и за да сме в услуга на тях доста често забравяме че сме живи.Всички сме различни в очите на другите и не трябва да омаловажаваме собствените си потребности и желания ако искаме да запазим своята индивидуалност. Притопим ли се с в услуга на в другия човек,.ние му даваме възможност той да изгуби интереса си към нас,да забрави какви сме били .Естествено е да се променяме ,но нашия вътрешен свят трябва да си остане само наш!
Склонни ли сме да приемаме индивидуалността на близкия човек и неговите потребности и особености?Оставяме ли го да се чувства свободен!? Какво значи да си свободен – това е състояние на духа! Ако съумеем да постигнем разбиране за собствените си потребности и желания, както и тези на другите ,то тогава ще узнаем какво е чувството за свобода,тогава можем да приемем човека с неговата уникална индивидуалност, да го обичаме съвсем естествено и да даряваме любовта си безвъзмездно.И тогава можем да предложим на любовта да върви заедно с приятелството.А то е наистина е ценно!Ето това мисля е най -трудното за постигане .Не само да обичаш човека, не само да се грижиш за него, но да му бъдеш приятел!Да споделяш с него моментите на радост и тъга , да му помогнеш в точния момент и на точното място с това ,от което се нуждае, да му вдъхваш вяра и надежда ,и чак тогава да го дариш с любовта си!Не знам дали е възможно любовта и приятелството да намерят пътя един към друг и да съжителстват добре!
Ако това е възможно мисля че ще се получи един шедьовър на човешките взаимоотношения!
Няма коментари:
Публикуване на коментар