Какво научих през последните три години:
- научих се да не вярвам на думи, и най- малкото дело, говори много повече от най- красивата дума
- научих , че не можеш да промениш един човек, можеш да се молиш за него
- любовта е много повече от страстта, не можеш да накараш някого да те обича
- разбрах, че колкото повече компромиси правя със себе си, толкова повече страдам след това, защото се отдалечавам от себе си
- един мъж трябва да има авторитет в дома си , само тогава и жената до него ще има
- научих че любовта и страха са две противоположности, ако единия обича, а другия се страхува, винаги ще има недостиг на любов
- колкото пъти да простя на един човек, ако няма покаяние в него, грешните му решения и нараняването върху мен няма да спрат
- научих, че няма смисъл да се раздаваш за хората до безкрай, тези които те ценят и обичат ще ти дадат знак за това, останалите , които не те уважават само ти вземат от енергията, просто спри да се опитваш да накараш някой да те уважава или обича, няма как
- научих се че първо трябва да обичам себе си и да се уважавам, само тогава и другите ще имат респект към мен
- никой не може да ми отнеме любовта ми към децата ми
- понякога семейството не са роднините ти, а съвсем други хора, тези, които те обичат
- не знам коя е следващата крачка след разочарованието от един мъж
- понякога това че някой ти казва че те обича не значи нищо, в сравнение с това , че някой те обича а не може да го изкаже с красиви думи, любовта се чувства, показва и доказва , не се говори
- трябва да се научим да оставаме, но също така и да си тръгваме и да успеем да различаваме единия от другия момент
много е важно да уловим мига, да подарим едно цвете скромно от сърце в точния момент, отколкото скъп букет със закъснение
-
